Кой отговаря за ИЛБ: доставчик, работодател или работник?

Разберете как се разпределят отговорностите за информационния лист за безопасност (ИЛБ) между доставчика, работодателя и служителя според REACH и българското право.

При работа с опасни химични вещества и смеси Информационният лист за безопасност (ИЛБ / SDS) е основният документ за превенция на рисковете. Често обаче възниква объркване в предприятията: чия всъщност е отговорността документът да бъде наличен, коректен и приложен на практика?

В рамките на европейското законодателство (Регламент REACH и Регламент CLP) и българското право (Закон за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси и Закон за здравословни и безопасни условия на труд) отговорността не пада само върху една страна. Тя е споделена по веригата на доставки и вътре в самата организация.

1. Отговорности на доставчика (производител, вносител, дистрибутор)

Доставчикът носи пълната първоначална отговорност за създаването, съдържанието и предоставянето на информационния лист за безопасност съгласно Член 31 от Регламент (ЕО) № 1907/2006 (REACH).

Основните задължения на доставчика включват:

• Изготвяне и съответствие: Доставчикът трябва да класифицира сместа или веществото съгласно Регламент CLP (ЕО № 1272/2008) и да състави ИЛБ по строгите изисквания на Приложение II към REACH (актуализирано с Регламент (ЕС) 2020/878).
• Превод на български език: При пускане на пазара в България, документът задължително трябва да бъде предоставен на български език, безплатно, на хартиен или електронен носител, най-късно при първата доставка.
• Редовна актуализация: Ако се появи нова информация за опасностите или настъпят промени в законодателството, доставчикът е длъжен незабавно да актуализира листа и да го изпрати на всички клиенти, закупили продукта през предходните 12 месеца.

Дистрибуторите в България нямат право да разпространяват продукт без валиден ИЛБ на български език, дори ако производителят е базиран в друга държава от ЕС.

2. Отговорности на работодателя (потребител по веригата)

Работодателят, който използва химични вещества и смеси в дейността си, носи пряка отговорност за безопасността на работното място съгласно Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗБУТ) и Наредба № 13 от 2003 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на химични агенти.

Работодателят не съставя ИЛБ, но отговаря за:

• Изискване и съхранение: Да изиска актуален ИЛБ на български език от доставчика за всеки използван продукт и да поддържа архив/регистър на наличните химикали.
• Оценка на риска: Да използва данните от ИЛБ (специално раздели 2, 8, 11 и сценариите на експозиция), за да извърши точна оценка на риска за здравето на служителите.
• Осигуряване на достъп: Да гарантира, че служителите имат неограничен и лесен достъп до ИЛБ на разбираем за тях език на самото работно място (в цеха, лабораторията или склада).
• Мерки за контрол и ЛПС: Да осигури препоръчаните в раздел 8 средства за колективна защита (напр. вентилация) и подходящи лични предпазни средства (ръкавици, респиратори, очила).
• Инструктажи и обучение: Да изготви конкретни работни инструкции за безопасна работа въз основа на ИЛБ и да обучи персонала как да действа при разливи или аварии (раздели 5 и 6).

3. Отговорности на работника (служителя)

Работниците нямат административно задължение да осигуряват или превеждат ИЛБ, но носят персонална отговорност за спазването на правилата за безопасност съгласно чл. 33 от ЗБУТ.

Задълженията на служителя включват:

• Спазване на инструкциите: Стриктно изпълнение на указанията, изготвени на база информационния лист за безопасност.
• Правилно използване на ЛПС: Носене и поддръжка на предписаните лични предпазни средства по време на работа с химикала.
• Реакция при инциденти: Прилагане на мерките за първа помощ (раздел 4) и действия при аварийно изпускане (раздел 6), за които е преминал инструктаж.
• Докладване: Незабавно уведомяване на прекия ръководител при липса на етикет, повреден съд, изтичане на вещество или липса на информация за безопасно боравене.

Практически контролен списък за предприятия

За да избегнете санкции от контролните органи (Инспекция по труда и РИОСВ), проверете следното:

1. Наличен ли е валиден ИЛБ на български език за всеки химичен продукт на територията на обекта?
2. Съответства ли форматът на ИЛБ на Регламент (ЕС) 2020/878 (проверете дали раздел 9 и раздел 11 съдържат изискваните нови подточки)?
3. Намират ли се личните предпазни средства, посочени в раздел 8, на разположение на работниците?
4. Запознати ли са служителите с мерките за първа помощ при инцидент преди започване на работа?

Често задавани въпроси (FAQ)

Може ли доставчикът да предостави ИЛБ само на английски език в България?

Не. Според чл. 31, пар. 5 от REACH и чл. 7 от ЗЗВВХВП, доставчикът е длъжен да предостави информационния лист на официалния език на държавата членка, в която веществото се пуска на пазара – в случая на български език.

Длъжен ли е работодателят да печата всички ИЛБ на хартия?

Не е задължително да са на хартия, стига работниците да имат незабавен и безпрепятствен достъп до тях по електронен път (например чрез таблет или терминал в цеха) дори при спиране на интернет връзката или електрозахранването.

Кой носи отговорност, ако информацията в ИЛБ е грешна или непълна?

Първоначалната правна отговорност за неточно съдържание е на доставчика, който е съставил листа. Ако обаче неточността е очевидна или е довелa до инцидент поради липса на адекватна вътрешна оценка от страна на работодателя, контролните органи могат да санкционират и предприятието потребител.

Може ли служител да откаже работа с химикал, ако няма предоставен ИЛБ?

Да. Съгласно българското трудово законодателство работникът има право да откаже изпълнение на задача, ако липсва необходимата информация за рисковете и това създава непосредствена опасност за неговия живот или здраве.